За стотен  път се взирам в скайпа и проверявам кога за последен път е влизал. То резултатът е един  и същт от  две седмици насам - няма и да се промени и през следващите две - обажда се едно гласче в мен, ама аз упорствам . Всеки път , когато поглеждам знам , че е безмислено   ,  че трябва да изтрия скайпа му , телефоните  му номера , всички снимки от които закачливо ми се усмихва и да го убия ритуално по най - бавният и болезнен начин , който мога да измисля за да  приключа .  Поне , като знам, че е умрял може и да ми е по лесно!                                                                                                                                                                                        От една година се пробвам  да го изтрия от  памета си и все не успявам. Все още искам да говоря с него , да го виждам , да ми се усмихва, да правя секс с него -  човекът , който ме съсипа, разби сърцето ми и върху остатаците от него изигра танца на радоста на новоизлюпен младоженец.  След  което се шмугна в леглото ми ни лук ял , ни лук мирисъл, а аз идиотката  го приех. Само при спомена  - сърцето ми се сгърчва , въпреки  едногодишните ми опити да забравя , терапиите и каквото се сетите лечение , което се опитах да приложа  върху  нараненото си сърце. Консултирах се все с видни специалисти в тази област - отбор подбрани приятелки . Те дадаха най - доброто от себе си - разкъсаха го на парчета, оплюха го във всички  национални медии  , дадоха ми да прочета всички статии по въпроса как да му тегля една майна, да го забравя и да продължа напред,  влачеха ме по разни партита, наливаха ме с всевъзможни видове алкохол и се опитваха да ме сватосат с разни странни индивиди ,  който ме гледаха както котката гледа паничка с мляко и се чудеха колко  съм го закъсала и колко време ще им отнеме за да ме вкарат в леглото ,ама ефект от лечението тц.  
 Наскоро четах една книга в която се казва , че единственото решение в ситуацията е да го намразиш от дън душа. И това пробвах  . Нещо не се получи. Вече взех да се чудя аз ли съм объркана или побъркана и не е ли време да си резервирам стая в някоя клиника за душевно болни . Че той не е единственият мъж на този свят - повече от ясно-, че не е най - големият красавец и т. н. си го знам, а и че е боклук от класа - това го доказа по безспорен начин - дори не посмя в прав текст очи в очи да ми съобщи благата вест , че ще се бракува, а ме остави да го науча от други хора след което с половин уста ми писа в скайпа, че се бил оженил - да не повярвам! Това било осмото чудо на света  едва ли не! Е аз да не ям доматите с колците я! Никой не го е завлякъл насила до олтара и с пистолет опрян в главата го е накарал да подпише. Да не сме в осемнадесети век или в Италия!  Ама то бива , бива наглост ама чак пък толова може ли?!                                                                                                                                                                                             След великото осмо чудо  реши, че трябва да ме побърка със телефони обаждания посреднощ  с въпроса " Може ли да се видим?", висения в офиса ми ,чаровни усмивки, пиянски обяснения и каквото още се сетите .Накрая здравата крепостна стена която бях издигнала , със кански усилия ,между нас  взе , че подаде , то направо си рухна и аз многократно си го прибирах у дома на топло  - нали беше зима пък и аз нали  съм  една добра самарянка, как ще го зарежа в тъмната нощ може да настине) . Пиехме, пушехме и правихме секс до зори и така няколко безумни месеца! След което финито - казах си край, стига толкова съм играла в този филм , време е геройнята ми да изчезне. То решението лесно го взех , ама с изпълнениети нещо се затрудних. Вече не съм добрата самарянка - смених ролята ,  яхнах метлата и наточих ножовете , ама още се взирам в скайпа и чакам да изкочи на линия за да си побъбрим